Боядисване

Латексови акрилни бои
Маслени (блажни) алкидни бои

На практика се предлагат два вида бои – акрилни латексови бои и маслени (блажни) алкидни бои. Латексовите бои са на водна основа и съдържат свързващи вещества от акрилна смола. При маслените бои се използват като разтворители въглеводородни разтвори както и алкидни смоли.

Качеството на пигментите за двата вида бои и тяхното количество са определящи за покривните им свойства и цвета на покритието. Някои от най-важните пигменти са титаниевия диоксид, саждите и железния оксид. По-евтините бои не съдържат титаниев диоксид поради високата му себестойност, затова се добавя само в качествените бои. Като пигменти в най-евтините бои се използват глина и силициев двуокис заради ниската им себестойност, което от своя страна влошава значително крайния резултат.

Към боите се добавят и пълнители за подобряване на техните свойства. Към състава както на латексовите, така и на блажните бои се добавят свързващи вещества, които спомагат за образуване на твърд филм след изсъхване на боята. Свързващите вещества са синтетични или естествени смоли. За латексовите бои такива са акрилите, винилите, полиуретаните, полиестерите и меламините. Основните свързващи вещества за блажните бои са лененото масло, масло от тунгово дърво и алкидни смоли.

Латексови акрилни бои

Когато ще се боядисва определено помещение за препоръчване е да се закупи качествена боя, като се избягват най-ефтините. По-скъпите бои се предполага, че са и по-качествени и те се нанасят по-бързо и по-лесно. Покривните им качества позволяват скриването на несъвършенства по стената, които са причинени от подготвителните работи. По-ефтините бои е необходимо да се нанасят доста повече пъти за да се получи необходимото покритие. Това означава влагане на по-голямо количество от тях. Когато се сравни количеството от вложената ефтина боя и това на по-скъпата и по-качествена боя, то по-ниската себестойност ще бъде в полза на последната. Освен това, при покриване на стените с по-скъпа качествена боя те ще могат да бъдат по-добре почиствани и измивани. С по-скъпите качествени бои е възможно репариране на части от боядисаната повърхност защото те запазват качествата си и не променят забележимо цвета и тоналността си.

Пигментите, които са включени в боите им придават определена тоналност и цвят. Съществуват стотици различни пигменти, които са от естествен или синтетичен произход. Боите са примесени с разтворители, които спомагат за по-лесното им нанасяне. Добавят се свързващи вещества и течни растителни смоли, които спомагат изсъхването на боята. В боите се разтварят и различни добавки, които служат като пълнители и агенти за предотвратяване развитието на плесени. За да се избере най-добрата боя за определена работа трябва да се разбере състава и поведението на боята след нанасяне върху съответната повърхност.

Цветът на латексовите бои се придава от добавените към нея пигменти, които представляват неразтворима фино смляна съставка, която се суспендира в течността. Пигментите се разделят на две основни групи – основни и допълнителни оцветители. Първите оцветители придават основния цвят на латексовата боя, които са много скъпи и се използват в голямо количество само при латексовите бои с най-високо качество. Допълнителните оцветителни пигменти са по-ефтини, с по-ниско качество и предимно са по отделно или в комбинация глина, силициев диоксид, талк и креда. Естествено, латексовите бои, които съдържат повече основни оцветители са по-скъпи.

Свързващите вещества са действителните филмообразуващи компоненти на латексовите бои. Свързващите вещества са акрил, полиуретан, полиестери, епоксидни смоли или масла. След нанасянето на боята върху стената свързващите вещества определят начина на изсъхването и консервирането и. След изпаряването на водата свързващите вещества образуват плътен филм в горния слой на боята. В зависимост от свързващите вещества след изсъхване боята се консервира така, че водата повече не може да отмие нанесения слой.

Разтворител за летекса е водата, чрез която се регулира вискозитетът на боята, който е свързан с дебелината на нанасяния слой. По-ниският вискозитет спомага за по-лесното нанасяне на латексовата боя върху повърхностите за сметка на плътността на слоя. Това може да доведе до необходимостта да се нанесат няколко слоя за да се покрие добре повърхността. Когато латексовата боя е с по-висок вискозитет покритието е много по-добро и може даже да не се наложи нанасяне на втори слой.

В латексовите бои могат да се включат допълнителни съставки, които и придават по-висока плътност, добавки за предотвратяване на разделянето на съставките, вещества за предпазване на боята от плесени и добавки за предотвратяване на разпенване при нанасяне на боята. Други допълнителни съставки спомагат за по-доброто нанасяне, по-доброто заглаждане на боята след изсъхване и UV защита.

Когато се нанася върху стомана е необходимо преди това повърхността да се покрие с подходящ грунд. Същото се отнася и за чисти дървени повърхности, защото в противен случай на места ще попие по влакната и нанесеният слой няма да е равномерен. Не може да се покриват с латекс стени, които са замърсени или покрити с постна боя. Покритието с латекс е температурно чувствително и се консервира бавно до степен да не се влияе от влага. След като се консервира добре латексовото покритие не се напуква и повърхността буквално диша, което позволява задържаната в стените влага да се изпари напълно през порестата повърхност. Латексовите бои не отделят вредни изпарения и не замърсяват околната среда. Латексовите покрития могат лесно да се измиват след консервирането им с вода и детергент, като особено важно е, че не са пожароопасни.

Маслени (блажни) алкидни бои

Оригинално разработените маслени бои са на основата на ленено масло, като последното е дало и наименованието маслени бои. Разреждането на блажните бои се осъществява с минерални спиртове или терпентин. Маслените бои се използват основно заради твърдото и издръжливо покритие, което се получава след изсъхване на нанесения слой. Това покритие е толкова твърдо, че не може да се нанася върху латексова основа, чиято повърхност реагира на температурните разлики, в резултат на което е много вероятно масленото покритие да се напука след време. Същият проблем може да се появи и когато се нанася слой маслена боя върху слой стар слой маслена боя, поради лошото прилепване на слоевете.

Разтворителите придават необходимата консистенция на маслените бои като поддържат съставките в течна фаза и служат като носител на свързващите вещества и пигментите. Разтворителите за маслените бои са петролни дестилати и затова те горят и са пожароопасни.

Покритието с маслена алкидна боя е плътно и гладко, с много твърда повърхност, но изсъхва напълна за около 2-3 дни. След като изсъхне повърхността, обработена с маслени бои са химически устойчиви и могат да се измиват с различни почистващи средства и детергенти. Маслените бои не се препоръчват за използване в помещения с повишена влажност защото не са устойчиви на плесени. Освен отделянето на летливи органични вещества, покритието с маслени бои трябва да съхне най-малко 24 часа преди повторно нанасяне за да не се надигне долния слой. Слоят, нанесен с маслени бои запечатва напълно повърхността и не притежава никаква порьозност, което води до задържане на наличната влагата в стените и в последствие боята може да се олющи.

И така, основната разлика при изсъхването на боите е, че латекса образува гъвкав филм при изпаряване на водата, като свързващите вещества спойват пигментите. Маслените бои при изсъхване образуват плътен пластичен филм, като свързващите вещества осъществяват реакция с кислорода във въздуха. Маслените бои се свързват по-добре с проблемни повърхности, тъй като маслените молекули са по-малки и проникват в порите на дървото и даже в порите и пукнатините на предишни покрития. Латекса и маслените бои не се консервират по един и същ начин. Процеса на консервиране на маслените бои е продължителен, като с времето покритието оксидира и става все по чупливо, със склонност за появяване на пукнатини и люспи. Консервирането на латекса завършва след около две седмици, като покритието остава еластично и повърхността диша като позволява изпаряването на влагата от боядисаната повърхност. Покритието с латекс се свива или разширява при промяна на температурата, докато покритието с маслена боя не притежава никаква еластичност.